Наесен с песен

В моето семейство винаги и всички готвят и това е оказало голямо влияние върху моето разбиране и любов към храната. Първите стъпки в кухнята не си ги спомням, но мама още разказва как е намерила мен и сестра ми в кухнята на баба ми с 5 отворени пакета брашно и ние целите в бяло. Та, започнала съм с беля. Следващото голямо готвене беше по време на изпитите ми в НАТФИЗ, когато, за да не умра от нерви, бълвах паста в количество за малък семеен италиански ресторант в центъра на Рим.

Странното е, че до 18-19 годишна възраст не обичах да ям изключително много неща, след което започна един много дълъг процес на събуждане на любопитството и превъзпитание на кулинарните сетива. Връхната точка беше срещата с моят любим, който е шеф готвач и горд собственик на ресторант "Щастливото прасе", Джун Йошида. Той ми разкри цял нов свят от аромати, вкусове и комбинации и всичко приготвено с толкова много любов, страст, разбиране и отношение, че освен в него, се влюбих и в професията му. Оттогава насам съм все в кухнята, по пазарите, на някое кулинарно пътешествие, въобще навсякъде, където има храна и е вкусно. За мен храната е любов, както любовта е храна.

Помним Рене от участието й в Master Chef, a читателите на "Бакхус" всеки месец очакват с нетърпение появата й (след забавна и информативна обиколка по пазарите) в рубриката "Рене от пролет до зима".