Кулинарна революция в Hyatt Regency Sofia

През 1957 г. чикагски адвокат пристигнал в Лос Анджелис по работа. На връщане се оказал с нова придобивка в джоба си: хотелът до летището, който решил да си купи почти нашега. Приказката щеше да свърши дотук, ако днес тази покупка не представляваше топ световна хотелска империя, простираща се в 65 държави на шест континента. Географската й експанзия не спира дори през драматичната 2020-а, и съвсем отскоро Hyatt Regency Sofia, брандът, който

обединява мащаб и класа, бизнес и вдъхновяващо приживяване,

пристигна и в България.
Дори първият и най-повърхностен поглед към хотела отчита, че в него луксозният и елегантен дизайн, съчетан с най-съвременни технологии, осигурява удобство и уют, независимо дали се намирате в дискретните пространства за бизнес срещи, на терасите или на бара с великолепни гледки към планината и към златните куполи на "Св. Александър Невски", в многофункционалните зали, в уелнес центъра, на басейна или в денонощния фитнес.

Но нека се съгласим, че душата на всеки хотел е в основния му ресторант, и тук правилото се потвърждава изцяло. Новият Revolutionary Dining Room & Bar на Hyatt Regency Sofia започва живота си като продължение на самата локация - пл. "Васил Левски", мястото, посветено на паметта на великия български визионер и революционер. И неговата революция далеч не присъства само в името на ресторанта. Тук модерната италианска кухня черпи вдъхновение от тези, които

променят правилата на играта, за да начертаят нови хоризонти.

Автор на тази концепция и на оригиналните и нетрадиционни интерпретации на класически италиански ястия е шеф Сами Флавио. Представя се като 50% италианец, 25% французин, 25% швейцарец и 100% бунтар. След като още на 19 години започва работа в Лондон, следва шеметна кариера в ресторанти на звездни имена като Джейми Оливър и Жан-Жорж Вонгерихтен, както и поредица от Мишлен ресторанти във Франция, Италия и Катар. Пристига в София, воден от приключенския си дух и любопитство към нови и различни продукти, подправки и ястия. Но въпреки иновационния му подход към всеки детайл за него водещото при храната е да е вкусна, разбираема и лесна за консумация. Или, припомняйки думите на Алберт Айнщайн - да може да бъде разбрана и от петгодишно дете.

Всичко това получавате съвсем нагледно във всяко предложение от менюто: при веган тартара от цвекло на каменна пещ с пюре от тиква, при калмарите с обичайния за паста сос "Карбонара", при изключителната интерпретация на патладжана, приготвен и поднесен в три различни обработки, телешкото със сос от риба тон, спагетоните с кюфтенца от младо телешко, съвършено панираната целина със салата от зеле и зелени ябълки, лаврака, понесен в хартиени "трули" (вдъхновени от кръглите къщи Алберобело, Пулия, защитени от ЮНЕСКО), до неповторимото телешко по милански. Кулинарното пътешествие завършва с

десертите, които смело съчетават лимончело с екзотично юзу, чийзкейк с пармезан, отлежал 36 месеца,

и радват сетивата с традиционни италиански изкушения като тирамису и Бабà Наполетано, поднесени по нетрадиционен начин.
Напитките в ресторанта напълно отговарят на италианската автентична aperitivo култура. Коктейлите покриват целия спектър от класическото негрони до вдъхновени от България шприцове. Разчитайте и на внимателно побрана листа от български и италиански вина.

На фона на цялата висока класа може би най-ценното на The Revolutionary е неговата достъпност. Това е ресторант не само за гостите на хотела, той е за и на хората в града: сутрин на кафе и омлет, на обяд - с тематичното меню, перфектно за всеки бизнес обяд, през уикенд брънчовете, които празнуват италианското изкуство да не правиш нищо, до елегантната вечеря, или просто питие на бара. Ще сте заобиколени, буквално отвсякъде, с портретите на визионерите, бунтовниците и непокорните личности, извършили своите големи или по-малки революции във всички области на живота - бизнеса, модата, политиката, науката, изкуството или спорта. Тук, без ранг, титла или йерархия, наравно съжителстват Ботев, Шанел, Павароти, Раковски, Бийтълс, Мандела, Пачино, и Джобс...

Сякаш да ни напомнят, че стремежът към съвършенство и посвещаването на кауза са възможност и привилегия, дадена в животите ни.