Кот Вермей: Гурме пътешествие по Червеното крайжбрежие

Тук се редуват спретнати градчета, тюркоазени заливи и ниски лозя, катерещите се буквално по хълмистите тераси, ту нагоре, ту надолу. Всички те са уютно сгушени между планинските масиви на Източните Пиринеи и последната ивица на френското Средиземноморското крайбрежие преди границата с Испания. Намираме се в региона Лангедок-Русийон, който произвежда една трета от вината във Франция.

За база избрахме цветното пристанище Порт Вондр. Крайморска пешеходна пътека от 2 километра го дели от най-известното бижу на региона: градът-пощенска картичка Колюр. Тази дива и скалиста част от Средиземноморския бряг е известна с интересното име Кот Вермей (Côte Vermeille), или в буквален превод светещото Червено крайбрежие. Името е вдъхновено от ярките червеникави нюанси, характерни за региона, особено тези на скалистите чукари, почвата и пейзажите по време на изгрев и залез слънце. Те са били вдъхновение на много известни художници, като Матис и Дюран, които са пионери на фовизма точно в Колюр.

А сега тръгваме на разходка по този невероятно живописен и гурме маршрут: Колюр - Порт Вондр - Банюлс (Collioure - Port-Vendres - Banyuls).Вондр-Банюлс (Collioure-PortVendres-Banuyls).

Вино и риболов - двата стълба на Кот Вермей

Риболовът и винарството са двата главни местни поминъка от столетия. Колюр някога е бил столицата на рибните консерви - най-вече аншоа. Днес в града има няколко малки фабрики, но те работят с риба, уловена в далечни води, защото запасите в региона вече не са толкова големи. Лозята, обаче, продължават да виреят добре и растат засадени на склонове и тераси с изглед към морето върху сиви камбрийски шисти, характерни за тероара.

Огромното количество слънчева светлина, шистовите почви и постоянните охлаждащи ветрове (като трамонтане от Пиринеите) създават идеални условия за узряване на грозде с много свежест. Но средният добив е малък, механизацията в лозята е невъзможна и затова всичко все още се прави на ръка. Днес Гренаш е най-широко разпространен в региона Лангедок-Русийон, а в Кот Вермей той е 85% от лозята. Другите типични сортове в региона са Каринян, Сензо, Сира и Мурведър.

"Vins doux naturels" - подсилените вина на Банюлс

• Гроздовата мъст ферментира три дни.
• След това се добавя гроздов алкохол, който спира ферментацията и запазва естествената сладост на гроздето.
• Крайният резултат е вино с алкохолен градус 15-16% и богати, карамелизирани вкусове.

Banyuls в стъклени дамаджани.

Червеното крайбрежие (Кот Вермей) е особено известно с две вина AOP (Appellation d'Origine Protégée) - Banyuls и Banyuls Grand Cru, които получават статут още през 1962 г. Освен това, регионът произвежда две защитени наименования за произход (ЗНП) - Banyuls и Collioure, и едно IGP - Côte Vermeille.

Вкусна спирка

А ако се чудите къде се губехме сутрините (пък и следобедите) - всеки ден имахме прекрасни срещи с различни морски обитатели. Ежедневно, по време на гмуркане, откривах по един или два октопода, които се разхождаха около техните подводни хралупи. Разнообразието и броя на рибите тук е най-голямото, което съм виждала в Средиземно море. Все пак се гмуркахме с шнорхел или около, или в самия морския природен резерват Cerbère-Banyuls, първият изцяло морски резерват във Франция, създаден през 1974 година.

Но да продължим с виното...

Посетихме крайбрежната винарна и лозята на известния производител Cazes - Domaine des Clos de Paulilles. Беше голяма експедиция да успеем да запазим маса в техния ресторант, почти до плажа. След 3 опита онлайн, успяхме и се насладихме на чудесна кухня с рибни и месни деликатеси, под типичните за региона Средиземноморски борове. Местната кухня в тази област ни допадна много, защото комбинира прекрасно морски продукти и други продукти от региона. Каталонското влияние (от миналото и от близостта с Испания) се усеща не само в кухнята, но също така и в архитектурата и характера на местните. До средата на 17-ти век региона Русийон е бил част от испанската Каталония. Дори днес, освен френски, се говори и каталонски език.

Друго прекрасно и вкусно приключение наблизо е спирка при солено-сладкото езеро Люкат (Leucate). То е на е около половин час над Червеното крайбрежие и официално е част от Аметистовия бряг (Côte d'Améthyste). И аз до скоро не знаех, че освен Кот д'Азюр и всяка част от френското крайбрежие си има име.

Обратно към езерото, тук любителите на пресните морски дарове (fruits de mer) могат да похапнат директно при рибарите. Рибарските бараки (cabanes de pêcheurs) около езерото са превърнати в много семпли ресторанчета около водата, където живеят стридите и мидите.

Eзеро Люкат е свързано със Средиземно море чрез тесни канали, които позволяват навлизането на солена вода. В същото получава и сладка вода от малки потоци, валежи и подпочвени води. Това съчетание създава уникален екологичен баланс, при който нивото на солта е по-ниско, отколкото в океана, но по-високо, отколкото в типичните сладководни езера, и е прекрасно място за отглеждане на всякакви черупкови морски дарове. Ние пробвахме две чинии с стриди и пресни сурови миди, сервирани с резенче лимон и отворени има-няма 5 минути преди да ги хапнем.

Една малка, но впечатляваща част от Франция

"В една бутилка вино има повече мъдрост от всичките книги на света."~ Луи Пастьор

В това ъгълче от Франция, с общо 30 километра морски бряг, има по нещо за всеки. Било то за любителите на плажове със скали и риби под водата, за фотографите на скални безни и морски фарове или за аматьорите на хубаво вино и вкусна храна. Тук лозята са по и на всякакви терени, също както са и кулинарни приключения и невероятната природа.