Concours Mondial de Plovdiv

Тази година Concours Mondial de Bruxelles ще се проведе от 28 април до 1 май в Пловдив. Повече от 320 съдии от 52 националности ще оценяват над 9000 вина от 55 държави. Concours Mondial de Bruxelles е един от най-големите независими винени конкурс в света, единственият пътуващ конкурс в Европа.

Повече от 20 години Томас Костенoбъл е генерален директор на конкурса. Дипломиран енолог и аграрен инженер, с диплома по енология от Университета в Бордо, той води курсове за професионална дегустация на вино в различни организации, сред които известния Институт Meurice в Брюксел. Съорганизатор на най-голямото специализирано изложение за вино в Бенелюкс, "Мегавино". Сътрудник и редактор на списание Vino Magazine и на специализирано предаване по радио RTL.

Защо и как станахте "пътуващ" конкурс?

Първото издание на Concours Mondial беше в Брюж, през 1994 г. и тогава се провеждаше само в Белгия. Всичко вървеше добре, но в един момент осъзнахме, че имиджът му е на местен белгийски конкурс, и, че и за нас, и за дегустаторите, всичко е едно и също, и се повтаря. През 2006 г. получихме покана от Лисабон. Идеята беше да организираме конкурса там, и фокусът да се премести върху местната винена култура. Не бяхме мислили за това, просто дойде наготово. Без да сме ги търсили - намериха ни. Решихме да излезем от зоната на комфорта и се съгласихме. През следващите години пристигнаха покани от Бордо, Валенсия, Братислава... И оттогава сме на различни места, с нови партньори и домакини. Всяка година имаме кандидати от поне 2-3 държави. 

Кои са принципите, според които избирате страната-домакин? 

Първото, което търсим, са истински мотивирани партньори, които са готови да се ангажират. Когато за първи път пристигнах в България преди три години, се видях с подобни хора. Те искаха да покажат страната, виното й, храната й.  Това е много важно и за журналистите, и за журито, и за потенциалните купувачи.

Второто е, да покажем местна и оформяща се като нова и моднерна винена култура. Във Венето, например, беше просекото, което тогава набираше скорост. Сицилия показа вината си, които още не бяха толкова познати за Европа. Точно това поражда интереса у хората в бранша. Те знаят, че България произвежда вино, но не го познават. Ние сме тези, които искаме да опитаме и покажем мавруда и мискета. Пловдив и България са много интересна и нова дестинация за нас, за дегустаторите. Това е ново знание, желание и любопитство. Само до преди 4-5 години си мислех, че България произвежда само международните сортове като каберне и мерло. 

Третото, разбира се, е инфраструктурата – места, хотели, летище. Пристигат хора от 45 държави, които трябва да съберем на едно място. По груби изчисления, заедно с местния организационен екип, става дума за около 600 души.

Панаирът в Пловдив е със съвременно оборудване, леснодостъпно, наоколо е зелено, идално за дегустации. Повярвайте – това не беше така лесно в Брюксел или в Бордо. Освен това, нищо не е невъзможно за хората, които видяхме. Досега успяха да намерят решение за всичките ни изисквания.   

Как гарантирате обективност на резултатите и това, че не само "вината на супермаркетите" ще оцелеят за сметка на другите – по-дълбоки и неатрактивни на пръв поглед?

Преди дегустацията има "калибриране" на дегустаторите. Правим предварителна дегустация, в която те трябва да определят кои вина печелят медал, и кои – не. Резултатите се изпращат в Университета в Льовен, където се обработват по специална статистическа формула. Някои дегустатори са много щедри, други – твърде строги. Статистиката гарантира надеждност и доверие към резултата. 

Журито дава оценки в рамките на определени категории вина – като произход, сорт, цени, т.е., сравняваш между сравняемите, като целта е да избереш най-добрите между тях. Това е принципът на хомогенността. Нещо като  да избереш пръв сред равните. 

Оттам насетне потребителят знае в коя категория вина е бил даден медалът, и може да се ориентира много по-лесно.

Кои са тенденциите във винения бранш, които наблюдавате, и които ще оцелеят?

Те са различни за различните държави. И все пак, общата тенденция е една: търсене и предагане на автентични вина, произведени максимално близо до потребителя. В този смисъл, за германския или австрийския консуматор, българското вино ще е интересно. То е нещо ново, което могат да опитат, да опознаят и да си позволят, освен това, то идва от една близка дестинация. Ето и конкретен пример: сомелиерът на ресторант El Celler de Can Roca, който беше номер 1 в последната класация на The World's 50 Best Restaurants, Жозеп Рока, ми писа, че иска да вземе участие в конкурса, защото има специален интерес към българските вина.

Автентичността е част и от любопитството към местни, неизвестни сортове, към малките производители с интересна история. В Белгия, като страна непроизвеждаща вино, когато отворим бутилка, това е начало на едно пътуване. Човек може да пътешества с чаша вино.

Ще има ли събития, отворени за външни лица?

Не. На този конкурс се провежда професионална дегустация. Но, в крайна сметка, тя е предназначена тъкмо за хората – за тях са резултатите. Все пак, има някаква вероятност да организираме дегустация на наградените вина. Все още е въпрос на договаряне с общината.

Кои бяха другите държави/градове, от които получихте покана за тази година?

Мога да кажа само, че имахме от две от традиционните държави винопроизводителки – а това са Италия, Франция, Португалия, Испания. Имаше и още една извън Европа. От Израел.

Бихте ли допуснали някога такава дестинация?

Когато започвахме през 1994 г. и през ум не ми беше минало, че конкурсът може да се провежда извън Белгия. Днес си казвам – а защо пък не и извън Европа?