До Шампан и надолу

Празник, разкош, звезди, блясък. Всички клишета за шампанското са верни. То наистина е специално. Създава се бавно и трудно, има мехурчета, които променят цялото усещане за пиене на вино, а имиджът му на стока на лукса е безпрецедентен - високата цена, изисканите коктейли и дори разхищението - например клиповете на рапъра Jay Z, разливащ в басейна бутилка след бутилка 18-годишно винтидж шампанско Cristal на Roederer Сцена, която може да накара сърцата на ценителите да се свият.

Не това обаче е причината сериозните почитатели на шампанското да го обожават. Истинският лукс на това вино е в дългата му история. В случайностите, които са прекроявали културата и икономиката на региона. В предаваните с много поколения знания и техники, за да стане това деликатно вино все по-добро и по-добро с времето. И най-вече в наистина специалните почви и климат на Шампан, без които просто нямаше да има шампанско. Всичко това французите опаковат в непреведимата дума тероар. А този лукс може да бъде разбран, ако човек погледне под повърхността на стария Реймс, на вековните шата с бръшлян и патина и на осеяните с лозя хълмове.

В тунелите на историята

Човек не е достатъчно подготвен за изумлението, което ще го връхлети в криптите на разрушеното преди векове абатство Saint Nicais в столицата на Шампан Реймс, на 150 км североизточно от Париж. Днес подземията са част от изба Taittinger - една от малкото останали независими големи Къщи за шампанско, притежавана и активно управлявана от фамилията Тетанже от 30-те години насам. Към тях дълбоко под земята водят стари вити стълби. Това не са просто галерии за отлежаване на вино, а пътуване назад във времето. Изкопани са в галийско-римския период през IV век за добив на варовикови плочи, а по-късно са и убежище на преследвани християни.

Над 900 години след това стават част от абатството Saint Nicaise. Монасите създават крипти, куполи, ниши барелефи, странни врати, увиснали в нищото. Оригиналните варовикодобивни тунели са видоизменени в свързани галерии за съхранението на шампанско, с коeто бенедиктинците търгували. През войните на ХХ век тунелите пък са ползвани за скривалища от бомбардировките.

Всички тези събития, хора и истории са запечатали съдбата си в мекия бял варовик на подземията. Можеш да видиш и докоснеш посланията им и да се почувстваш малък пред потока на времето.

В този кладенец на историята отлежават само част от десетките милиони бутилки, които Taittinger произвежда годишно. Те се простират в безброй ниши из галериите, а десетки служители всекидневно обхождат хилядите дървени рафтове за ремюаж - събирането на утайката в гърлото на бутилките, преди т.нар. дегоржиране - зрелищният процес, при който гърлото на бутилката се замразява, а утайката буквално изхвърча като ледена тапа от нея. Задачата им е да завъртат леко бутилките, което те правят с невероятна скорост и прецизност.

Изплуването от историята обратно в залата за посетители - с модерния бар, луксозната обстановка и рекламното пано с красивата Витали Тетанже - криейтив директор, посланик и лице на бранда, за момент е странно. Но дегустацията на искрящите, изключителни шампански Taittanger вече носи друг смисъл и друго усещане - разбиране отвъд повърхността.

Божествената напитка

Варовиковите мини са част от наследството на Пиер Тетанже - създателят на семейната изба, от 30-те години. Семейството притежава и друго изключително имение - до град Еперне, изградено върху останките на стара изба и ползвано от Луи XV. По-късно става собственост на кмета на село Пиери, който по време на Френската революция е гилотиниран, а шатото е национализирано. Пиер Тетанже го откупува заедно с известните му лозя - от 1326 г. те се стопанисват от бенедиктински монаси.

Именно монашеските ордени имат ключова роля в Шампан. Търговията с вино е сред начините на издръжка на множеството бенедиктински абатства и манастири в района, които към ХVII век вече са успели да разнесат славата му.

Тук място намира и историята на Дом Периньон, който - противно на популярното схващане - не е "изобретил" шампанското, а е допринесъл за подобряването на техниките за производство и съхранение.

Монахът всъщност опитвал да се отърве от пакостливите мехурчета. "Бедата" идва от хладния климат на Шампан - студът карал ферментацията на виното да "заспи" зимен сън, за да се събуди отново напролет във вече бутилираното вино. При ферментацията се отделя въглероден диоксид, който образува така ценните мехурчета, но и който карал доста неустойчивите по това време бутилки да екпсплодират, донасяйки значителни търговски загуби за монасите. А през ХVII век те вече били доставчик на вино не само за Версай, но и за лондонския кралски двор, а също и за руския.

В следващите векове винопроизводството излязло от манастирите и станало занимание на богати аристократи и кралски особи. Именията се предавали от поколение на поколение, били продавани, залагани и губени при дългове, национализирани при Френската революция, за да се завърнат след това отново в старите семейства или да станат част от глобални концерни.

Това е и историята на Тетанже - огледало на историята на региона. А Реймс може да разкаже много такива. Той не е просто исторически град, а град на каймака на френската история. В колосалната му и спираща дъха катедрала "Нотр Дам" по традиция са коронясвани френските крале. Разкошните приеми след коронацията са провеждани в пищния местен дворец "Тау". А базиликата "Сен Реми" приютява гробницата на първите френски крале.

В Реймс Taittinger е едно от многото звездни имена редом с Krug, Mumm, Ruinart, Roederer, Piper-Heidsieck, Veuve Clicquot и т.н. Повечето са разположени във впечатляващи имения - дворци, макар не всички да са достъпни.
Но редом с впечатляващото си историческо наследство Реймс е и жив, модерен град, който не се притеснява да организира техно парти пред 800-годишната си катедрала. Много живот му вдъхват хилядите туристи, кръстосващи улиците между архитектурните бижута, избите и стотиците магазини за шампанско и сувенири, кафенета, барове, ресторанти.

Златото на земята

Но, за да разбере докрай дълбините на шампанското, човек трябва да погледне още по-дълбоко под повърхността - буквално в специалните почви на Шампан. Преди 45 милиона години районът е бил дъно на тропическо море и глинестите почви покриват милиарди фосилизирани морски черупчести обитатели.

Една много особена изба - La Cave aux Coquillages, или Избата на черупките, която произвежда шампанското Legrand-Latour, предлага на посетителите разходка на милиони години назад във времето. Тя е разположена на 15-ина километра от Реймс в селцето Fleury-la-Riviѓre в долината на река Марна и освен винарна е също и подземен палеонтологичен музей. Собственикът Патрис Легранд, запленен от палеонтологията още от младеж, закупува избата през 2004 г. и се посвещава не само на правенето на вино, но и на разкопки под нея, като превръща 250-метровите тунели в музей на палеонтологията.

Посетителите виждат гигантски фосилизирани раковини. Някои от тях са прилежно подредени по периоди в специални ниши в тунелите, а други просто си стърчат от меките глинести почви, в които са прокопани галериите. Слой след слой те проследяват геологичната история на района.

Мосю Легранд лично води тура в подземието - разходка от час и половина назад в историята. Оборудван с всички нужни инструменти, той разказва и демонстрира как се извършват разкопките. Тук освен друго се обучават и студенти по палеонтология, като избата дори разполага с лаборатория.

Фосилите са като витаминовен извор за лозите. В специално курирана ниша в тунелите е показано буквално как дългите им корени достигат до тези варовикови депозити, които са причината за изключителната минералност, свежест и елегантни аромати на виното.

Това е истинският лукс на шампанското - наследство, история, култура, природа. Нещо, с което щастливи хора в този красив край са родени и което успяват да предадат на милиони други със своя златен продукт - шампанското. А няма по-перфектен финал на едно пътуване до Шампан от това да споделиш бутилка от него сред лозята в късния есенен следобед. Красотата, спокойствието и високото небе тук поразяват.