Съпредседателите на Хелзинкския комитет: Представата за правата на човека се изопачава от недоброжелатели

Българският хелзинкски комитет (БХК) обяви наскоро, че дългогодишният председател Красимир Кънев напуска председателското място и в неговата роля ще влязат двама съпредседатели - директорката на правната програма адвокат Адела Качаунова и Радослав Стоянов, който от години работи в организацията. "Дневник" им изпрати въпроси за бъдещото на най-голямата правозащитна организация у нас и предизвикателствата пред нея. На 30 април БХК ще представи и годишният си доклад за състоянието на правата на човека в България за изминалата година.

• Често представата за правата на човека се изопачава и деформира от разни недоброжелатели или просто от глупост. Ние трябва да отгледаме едно чувствително към другия общество, където истински се интересуваме и разбираме защо с различния може да живеем щастливо заедно, без да го правим еднакъв с нас и без да настояваме да изневерява на себе си. Последните политически събития отново удрят гражданската свобода и конкретно неправителствените организации, различни говорители обрисуват организациите на гражданите като зло, срещу което трябва да има борба. Време е да видим отново професионални и зрели политици, които не крещят истерични лозунги с патос и нездрав блясък в очите.

Кои според вас са най-наболелите проблеми, свързани с правата на човека, пред които е изправена България в момента, и как смятате да ги решавате в ролята си?

Адела Качаунова: Може на всички да е омръзнало да чуват това, но за мен най-същественото предизвикателство е създаване и поддържане на съдебна система, свободна от влияния и зависимости. Без решителна промяна в модела на работа на цялата съдебна власт, но най-вече на прокуратурата, не можем да говорим за пълноценно гарантиране на всички останали права, които страдат в България.

Радослав Стоянов: Съгласен съм с Адела. В системата на трите власти, които трябва взаимно да се възпират и контролират, съдът е най-правозащитната институция. Това е мястото, където законът се прилага и където равенството пред закона трябва да бъде най-силно усещано.

На много хора липсва правозащитна самокритичност, съзнание за собствените привилегии, а понякога и за несправедливостите, от които страдаме, но сме нормализирали, защото отдавна са навик, норма.

Ние трябва да отгледаме едно чувствително към другия общество, където истински се интересуваме и разбираме защо с различния може да живеем щастливо заедно, без да го правим еднакъв с нас и без да настояваме да изневерява на себе си.

Адела Качаунова: Със сигурност и нашата роля трябва да се измени, най-вече в търсене на системни решения на проблемите, които да се предприемат в сътрудничество със съмишленици. А и малко трябва самите ние да се осъвременим, да успеем да говорим на младите хора, защото те са естествен съмишленик и по правило търсят справедливостта.

Радослав Стоянов: Ролята на БХК е била и трябва да продължи да бъде ръоводена от принципите на международното право за правата на човека - онези общи наднационални фундаменти на човечността и човешкото, без които ние ще отречем достойнството на другия, а оттам неизбежно и собственото си. Затова БХК трябва да остане организация, критична към взелия властта, когато не прави правилното или не прави достатъчно за правата на човека.

Друга важна роля на БХК е свързана с онези хора, които не могат да се защитят сами, но и никой друг не защитава. Често ни питат защо не защитаваме еди-кого си, когато обаче всъщност този еди-кой си получава защита от институциите или от общността си. Има обаче хора толкова маргинализирани, че те не могат да очакват защита, когато се обърнат към институциите. Понякога дори напротив - те имат нужда от защита от институциите, а дори и от тълпата. Тези хора защитава БХК, защото ако правата на човека се отстояват на тази най-ниска точка, толкова повече защитими ще са тези права за нас, останалите.

Сътрудничеството и партньорството са от решаващо значение за напредъка на програмите в областта на правата на човека. Как планирате да се ангажирате с други организации на гражданското общество, правителствени органи и международни организации, за да засилите въздействието на работата на Българския хелзинкски комитет?

Радослав Стоянов: БХК от години партнира с широк спектър организации на общности на малцинствени групи. Винаги сме били отворени към диалог с всички тях. В България има множество прекрасни неправителствени организации, включително в провинцията, с изключително сърцати хора и експертен ресурс, които успешно си партнират и с местните власти.

Многократно през годините сме получавали от тях примери за това как много често напрежението към маргинализираните общности в обществото е всъщност политически вдъхновявано и често политика, идваща отгоре надолу. В същото време тези герои в работата на терен трудно успяват да си осигурят устойчиво финансиране.

За нас е важно да им помагаме в даването на глас и видимост, защото те могат да им помогнат с достигането до потенциални доброволци и донори. Що се отнася до институциите, с немалка част от експертите в тях можем да работим успешно.

А популизмът никога не е приятел на правозащитниците. Това е, което прави работата с институциите трудна. Основната стратегия е пренебрегването и игнорирането. Откритото противопоставяне отдавна е изоставено. Това ме връща отново към тезата за просветната работа - българският избирател е наричан така иронично; той почти няма измежду какво да избира.

Адела Качаунова: Аз винаги съм се стремяла към ползотворни отношения с колеги от други организации, в търсене на общи позиции и отстояването им като партньори. Продължавам да вярвам, че обединени можем да влияем по-силно и по-убедително да настояваме за промяна в конкретна посока. Работим и в сътрудничество с редица международни организации, всъщност изграждането на мостове извън страната за нас сякаш е по-лесно, там неминуемо се ползваме с добро име и на нас се се гледа като ефективен и експертен партньор, не като на конкурент - извън страната липсва и тази продължаваща атака срещу нас като НПО.

Има области на работа, в които нямаме собствена експертиза, въпреки широкото ни поле на дейност, и в тях ще разчитаме основно на сътрудничество - като въпросите на климатичните промени, които трябва да припознаем като кауза също.

През годините е имало критики за това как се вземат решенията в БХК. Какво е вашето мнение за това. Как ще промените разговора на БХК по важните теми с обществото?

Радослав Стоянов: Аз мисля, че много от критиките за взети от БХК решения се отнасят до случаи на недобре проведен разговор, на лоша комуникация. Не всички, но много. Понякога това е било заради нежеланието на насрещната страна да чува, а друг път, поради лоша комуникация от страна на БХК. При все това в повечето такива случаи спорните решения са имали наистина добри причини. И пак - повечето, не всички. Но както се казва, не греши този, който нищо не прави.

А какво е правила и продължава да прави БХК се знае добре. Опитите на някои хора да го омаловажат или отричат в преследване на популизъм - къде политически, къде в преследване на други видове власт - не могат да заличат фактите. Несъмнено е, че разговорът по важните теми в обществото, който БХК води, трябва да се промени.

Това обаче не зависи само от нас, председателите. Тепърва ще търсим пътя към новия разговор, но преди това трябва вътрешен диалог и саморефлексия. Промени като тази в нашата организация не са революция, а преход към друга ера. Тези промени, смятам, трябва да се правят смело, но не прибързано.

Адела Качаунова: Критиките към БХК са били не една и две и аз не съм глуха за тях. Напротив, чувам много добре какво казват хората и го приемам присърце, защото съм много ангажирана с работата ни. Понякога тези критики са били обосновани и тогава и вътрешно сме водили разговор, надявам се занапред това да е видимо и навън.

В България въпросът за грижата към различния, уязвимия е много труден и сякаш е невъзможно да се променят нагласите. Как мислите, че БХК може да се справи с това?

Радослав Стоянов: С видимост на различния. Докато не се поставиш на мястото на другия, докато не погледнеш голямата картина, докато не се вслушаш с искрено желание да разплетеш и анализираш чуждата гледна точка и движещи сили, вината за противопоставянето и фрустрацията в обществото е поне наполовина твоя.

А независимо от дълбочината на различията ни на нас, човеците, широтата им рядко е голяма. Дори при дълбоки различия пак имаме толкова много общо. Най-малкото тази скала, върху която се носим из космоса и чието опазване е в общ интерес на всички ни.

Адела Качаунова: С говорене и обяснения. Различният всъщност не е толкова различен, от една страна. От друга, има нужда да бъде видян точно такъв, какъвто е, да бъде отчетена неговата особеност. Нагласите биха се променили само с повече разбиране, а то може да дойде с чисто човешко общуване, затова е толкова важно никоя група да не е изолирана.

Защитата на уязвимите групи, включително малцинствата, бежанците и маргинализираните общности, е неразделна част от застъпничеството за правата на човека. Какви стратегии възнамерявате да използвате, за да осигурите включването и защитата на тези групи в България?

Радослав Стоянов: Ще стана досаден, ако още веднъж започна да говоря за образование. Но това е ключът, наистина. С разпространяване на вярата в добрите идеи. С увеличаване на капацитета на самите маргинализирани групи, техните организации и на институциите.

Адела Качаунова: Ще продължаваме да се застъпваме за уязвимите групи, докато влязат в дневния ред не само на политиците, но и на цялото общество. Всъщност в днешно време една от главните стратегии вече е и борба с дезинформацията, особено в предизборна обстановка , когато псевдополитици, удавени в собствена немощ и липса на каквито и да било идеали, експлоатират теми като ромската бедност или наплива на бежанци с единствена цел да възбудят инстинктивни страхове на хората. Това нанася дългосрочни беди на всички ни. И пак стигаме да образование, защото образованият човек е мислещ човек и не може лесно да бъде подведен към вземане на решения, продиктувани от страх.

В светлината на нововъзникващите предизвикателства като дезинформацията, онлайн цензурата и заплахите за свободата на изразяване, как планирате да адаптирате застъпническите усилия на Българския хелзинкски комитет, за да се справите с тези променящи се проблеми?

Радослав Стоянов: Като ЛГБТИ активист и правозащитник за мен дезинформацията не е нещо ново. Дезинформацията е нещото, с което нацистите парализират обществото през Втората световна война и мобилизират широки части от него срещу евреите, ромите, ЛГБТИ хората и дори хората с увреждания.

Дезинформацията е нещото, с което консервативната реакция атакува суфражетското движение в края на XIX и началото на XX век, движението за гей освобождение в САЩ от 60-те и 70-те години до днес и така нататък.

Интелектуалната леност е тази страшна плесен, която задушава и трови обществата ни. Ние трябва да възпитаваме бдителност и борба срещу нея. Това е едно непрекъсното усилие, комуникация, разговор, участие. Без тях ние не можем да събудим утрешните умове, а не го ли направим, ще се дърпаме за косата, но по-безуспешно от барон Мюнхаузен.

Адела Качаунова: Борбата срещу дезинформацията не може да е само наша. Трябва ясно да си даваме сметка срещу каква огромна пропагандна машина, в която се наливат огромни суми, имаме да се борим.

Хубавото е, че пропагандата спихва в момента, в който спре наливането на средства и това ни помага. Като продължаваме да говорим обосновано, логически и хладнокръвно и така оборваме несъстоятелни тези. А нашата роля е да осветляваме проблемите и решенията им дори когато ни упрекват в така модерната напоследък кенсъл култура.

В България няма друга подобна организация - това проблем ли е или предимство?

Радослав Стоянов: И двете. Понякога ни е самотно и ще е добре да споделим тежестта на проблемите. От друга страна е добре, защото значи, че останалият ресурс е насочен в друго, например в нишовите, експертните въпроси. Не може и не бива всички да правим едно и също. Докато ние работим по общите и фундаментални въпроси, друг се бори с грижата за бездомните, трети с ХИВ/СПИН пандемията, четвърти с образованието, пети за здравеопазването. Това е хубаво и важно.

Адела Качаунова: Зависи от гледната точка, може да и двете, но е хубаво, че в днешно врене има много други организации, макар и с повече фокус в дейността. Нашата единственост може да е предимство, но може и да тежи, особено когато правим грешна стъпка, затова стремежът ни винаги е към изрядност и издържаност на позициите, които заемаме. Отговорността ни просто е твърде голяма.