Ревю: Изба Одесос

Зад проекта стоят семействата на двамата братя Ванкови: Владислав и Георги. Двамата имат опит в и са почитатели на Нов Свят, особено Австралия и Нова Зеландия.

Визуално етикетите са вдъхновени от японската техника за поправяне на счупена керамика "кинцуги" - вместо една ваза на парчета да се изхвърли или да се залепи възможно най-незабележимо, нараненото място се акцентира със златен елемент. В етикетите има заигравка: совиньон блан прави връзка с новозеландските маорски символи, розето от пино ноар разчита на игра на думи с ирационалното число π (πnot noir), каберне фран пък препраща към морските вълни, до които е расло гроздето.

А каква е философията? Заявката на Ванкови е за тероарни вина - което у мен оставя въпроса защо дебютните им бутилки до една са направени от международни сортове. С две думи: такъв е пазарът. У нас има повече търсене на совиньон блан, отколкото на димят. В бъдеще, казват "Одесос", да очакваме от тях ризлинг и сира. Предвид климата на Северното Черноморие за мен ще е любопитно как ще се получи ризлингът, вероятно - добре.

Имах шанса предпремиерно да дегустирам три от четирите обявени техни вина, преди още да са широко достъпни на пазара, като обяснението за липсващото четвърто - червено от 100% пино ноар, е, че оскъдните едва стотина бутилки са били изкупени практически веднага. Догодина ще очакваме по-големи обеми от пино ноар, като те е заложено да отлежават в стари бъчви.

Засега избата подхожда бутиково: общо произведени са малко над 4000 бутилки.

Макар че цената далеч не е сред първите фактори, които гледам, докато пия вино, в случая не мога да не отчета изключително точната и трезва самооценка на Одесос - продуктът е съобразен с пазара. За съжаление има много български производители, които смело пускат бутилки за по 30-40 лв. - цени, оказали се неадекватно високи за качеството на конкретната бутилка и за пазара като цяло, където на идентични цени се продават френски или италиански вина от съответния сорт, но от апелации със световнопризнато качество. Та браво от мен за реалистичната оценка.

Дегустацията е направена в: Tempus Vini Wine Point, ул. "Княз Борис I" 81

Совиньон блан

Вкусове и аромати: На нос виното е интензивно, макар и не до степените на новозеландските совиньони, към каквато стилистика изглежда се стремят Владислав и Георги. Може и да не е толкова наситен, но голяма част от типичните за сорта аромати като нотки на минералност, цитруси (по-скоро тук е лайм, не типичният грейпфрут), дори и тропически плодове. По принцип, добре е да се говори за това, което го има, не за онова, което липсва, но в услуга на заклетите почитатели на совиньона ще спомена все пак, че най-издайническите за сорта зелени нотки - прясно окосена трева, зелена чушка, аспержи и грах, тук не се долавят особено.
Най-силната ми асоциация обаче беше с дескриптор (при това - лично мой, няма да го видите в учебниците), който съм срещала единствено в любимия на Испания бял сорт албариньо - на желирани бонбони, т.е. асоциация с вкус, който е едновременно сладък и кисел. Оказва се, че не е случайно - остатъчната захар е 6 грама/литър, което е малко над границата за сухо ( до 4 грама на литър).
Виното е забележително свежо, дори игриво. Глътка от него изпълва небцето, послевкусът е, меко казано, дълъг: имам чувството, че 5 минути, след като го преглътнах, още усещах ароматите му на езика си.
Препоръка за консумация: за предпочитане, някъде на брега по Северното Черноморие, с рибна супа, чесново хлебче и безобразно добра гледка, която забравяте дори да снимате за социалните мрежи. Виното е подходящо за онзи тип неангажиращо, но много вкусно хапване в добра компания, което после помните с години, защото всичко си е било на мястото. Сложете го за час в хладилника, след което консумирайте с разядки, тарама, салати, леки рибни ястия.
Консумирайте сега, виното не е правено с цел да отлежава с години.
Струва ли си: Да, абсолютно! Виното е обявено с базова цена на сайта на търговеца от 13,50 лв., което си е направо подарък, при това прекрасен. Няма да усетите кога сте изпили бутилката. Препоръчвам.

Розе пино ноар

Аромати: Виното е ароматно, долавят се очакваните за пино ноар червени горски плодове - едва узрели малини и ягоди, череши, има и отчетливи препратки към червени полски цветя. Производителите в своя дегустация споменават и сметана като дескриптор - склонна съм да се съглася, макар че за мен не беше сред първоначалните ми впечатления.
Ако трябва да опиша това вино с три думи, те биха били "плодове, феноли, свежест", в тази последователност. Похвално е, че производителите са проявили собствена преценка и не са търсили комерсиалния подход на бледите розета: мацерацията е била, за щастие, малко по-дълга и съответно крайният резултат е, че виното има повече вкусове и аромати. Сред тях е и фенолната горчивина, която остава на края на небцето - много вина имат такава, но тук тя категорично е по-забележима. Има отлежаване върху фините утайки в продължение на 3 месеца, което придава тяло и облост. Виното е свежо, оттам идва и средният към продължителен послевкус.
Препоръка за консумация: Охладено, разбира се - 40 минути в хладилника, последвани от разядки, салати с дресинг; предястия или леки основни. Идеята тук е, че ако храната е по-лека сама по себе си, т.е. листна салата, то нека има към нея повече вкусове и подправки (синьо сирене, сушени плодове, сосове), след които после виното да освежи небцето. Съответно, ако самата храна е по-плътна, като едно ризото например, би било добре да няма твърде наситени аромати в нея (пушена сьомга, например), защото те ще затапят виното.
Консумирайте в идните 1-2 години.
Струва ли си: Подходящо е като неангажиращ придружител на вечеря у дома или с приятели - то и не прави заявка за нещо различно. При базова цена на сайта на производителя 13,50 виното е точно такова, каквото трябва да бъде - приятно и пивко.

Каберне фран

Вкусове и аромати: Първото, което се усеща, е дъбът, за съжаление. Разбирайте, ванилия. Добрата новина е, че виното не се изчерпва с това впечатление: отлежаването е изцяло в български бъчви, както нови, така и стари. По-малко доловими на нос са червените и черни горски плодове (червена боровинка, къпина), виолетки и люляк. За мен липсват най-характерните за каберне фран аромати на тютюн, графит и зелени чушки.
И ето ви пример за важността от това да разделяме аромата на едно вино от вкуса му: на небце виното е много по-свежо и експресивно, отколкото на нос. Тук вече можем да говорим за някаква - макар и бегла - прилика с класически каберне фран от долината на Лоара.
Виното има добри киселини, доста заоблени, кадифени танини. Като послевкус обаче оставя какво да се желае. Все пак, честно е да кажа, че вероятно ще се хареса на по-широката публика заради топлотата си и начина, по който изпълва устата. Жалко, че е за кратко.
Струва си да се спомене, че реколта 2020 е планирано да включва по-малко отлежаване в нови бъчви и повече в стари. В крайна сметка, повече от очаквано е, че технолозите тепърва ще развиват вината си и ще разбират тероара и гроздето си по-задълбочено.
Препоръка за консумация: Сервирайте леко охладено (15-ина минути в хладилника) с предястия и сирена, с растителни ястия с повече протеин или с пиле или пуешко. Не съм убедена, че ще издържи на по-тежки меса като свинско или телешко.
Консумирайте в близко бъдеще - очаквам виното да търпи още известно развитие в бутилка, но не е направено и няма претенции за такова, което да отлежи повече от 2-3 години след винификация.
Струва ли си: По-скоро да. При обявена цена от 17 лв. не би било честно да сравняваме този каберне фран с онези от Лоара, които са от 30 лв. нагоре. За ценовия си клас виното е добро, подходящо е да поднесете, ако ходите на гости и не искате да отидете с празни ръце.