Писмо върху бутилка

От сложни пейзажи в стил таблена живопис до пълен минимализъм, етикетите са онзи инструмент, с който винарите се опитват да дадат лице на своя продукт. За да можем да ги разчетем, трябва да знаем подхода на техните съставители.

Първият въпрос е доколко на препоръките може да се вярва. Дали един етикет е тежък грим върху повехнало лице, или grain de beauté, малкият додаден елемент, който подчертава съвършенството? Отговорите на тази дилема не се подчиняват на правила. Те се крият единствено в познаването на една или друга изба.

Вторият проблем е как да дешифрираме написаното на етикета. За радост на потребителите, поне на този въпрос има отговор. Във винения свят, в който работят над милион индивидуални артисти, има горе-долу установени национални традиции и подходи.

Животът на хартиените етикети започва на кръстопътя на две събития - разширяващата се търговия с вина и откриването на лепило, което да залепва хартия към стъкло. Те стават масово явление около 60-те години на ХІХ век. Постепенно около суховатите надписи се появяват винетки, а буквите стават по-пищни, с украса и орнаменти. Създават се и първите рисунки - на лозя, замъци и грозде. Логично, винените етикетите отразяват стила в изкуството на всяка епоха: има ги в стил Наполеон ІІІ, в стил ар деко в самото начало на ХХ век, в стил ар нуво двайсет години по-късно.

През 70-те години на ХХ век на пазара пробиват избите от Новия свят, по чийто път тръгват и млади модерни производители от Стария. Графичният дизайн се отърсва от застоялите правила и се обръща към по-изчистени линии, особено в новите региони от винарската карта. Техните етикети са опростени, балансирани, с ясни надписи. Пасторалните картини са заменени с изображения, които нямат нищо общо с виното и става нормално да се илюстрира бутилка вино с леопард или пингвин, стига етикетът да е стилен и да хваща окото. Срещат се и съвсем минималистични решения - само името на избата, сорта и нито едно цветно петънце повече.

Националните законодателства на много места постановяват каква информация трябва да носи етикетът на виното. Достатъчно е човек да свикне със спецификата, а и с терминологията, и шарадата на цветното листче изглежда по-достъпна.

Ако е настроен към открития, човек е добре да знае някои общи правила, които в крайна сметка обогатяват преживяването от запознанството с ново вино. И все пак си струва да помним, че етикетите не са чак толкова стара практика, някога познанствата и историите са продавали вината. А и ако перифразираме популярната поговорка, по етикета посрещаме, по утайката изпращаме.

Траки, диви животни и графични знаци доминират българските етикети

Поне от два века насам историята е най-използваният инструмент при брандирането на вина по цял свят. Вероятно по асоциация с това, че отлежалите вина, и тези, изработвани по отдавна установени и изпитани практики, са най-ценни и най-добри, асоциирането с древността и миналото е естествен инструмент при изграждането на марките.

И докато много изби в традиционните винарски райони на Европа използват препратки към своята собствена, често многовековна история, в България, където съвременната винена индустрия още не е навършила и две десетилетия, в помощ идва националната история.

През последните години в страната може би най-многобройни са етикетите, препращащи към културата на траките. Връзката с големия тракийски култов храм-гробница край Старосел е отразена върху вината на избата със същото име. Древногръцката и древнотракийска култура са лицето на серията "Терес" на "Тодоров", новите "Кабира" и "Медиста" на "Вила Котис" или "Канов Винярд" със съдината псиктер на тях.

Друг използван символ, внушаващ история на потеклото, са гербовете - този вечен европейски рефрен. Такива у нас носят "Енира" или "царските" селекции на "Домейн Бояр".

Ловната тема - като благороднически спорт от миналото, - също е силно застъпена на нашите винени етикети: серията Chalet на "Телиш", еленът на "Сакар" или глухарът на "Вила Любимец".

Чепката грозде с лозови листа, безспорен хит от времето на соц-републиката, сега са напълно зачеркнати в полза на шата в стила на френската класика - такива са етикетите на "Уинди хилз", "Шато Белица" и традиционният етикет на винарска изба "Брестовица".

Като цяло в България етикетите са доста разностилни и рядко избите следват цялостна концепция при означаването на вината си. Едно от изключенията е винарна "Тодоров", която преди пет години учреди конкурс за живопис и скулптура и сложи творби на млади автори - сред тях Димитър Киров, Димитър Попов, Румяна Русинова, по етикетите на серията Gallery. Тази форма на меценатство се практикува по цял свят и е продължение на традицията, установена от барон Филип де Ротшилд през 1924 г. в Бордо.

Изящно изкуство може да се види и по етикетите на Le Cubiste, където присъстват два детайла от картина на художника Марио Матев в стил кубизъм.

Хуморът - друг обичаен инструмент при брандирането на вината по света - не е особено застъпен в България. Може би единствено изключение е серията Contemplations на "Катаржина естейт" - етикетите им са артистични, често забавни, и всеки разказва различна история - понякога в рими, друг път в проза.

Едно добро хрумване е Ничия земя ("No man’s land") на Мелник. На семплия етикет е изобразен граничния кльон - препратка към мястото, където расте гроздето за това вино - в девствената територия зад кльона, в десеткилометровата гранична зона между България и южните й съседки, от лозя, расли свободно в някогашната "Ничия земя".

Сред другите вина, повечето успешни обозначения са с модерни и съвсем изчистени графични решения - някои по-авангардни, други - семпли. Такива са етикетите на вината на "Логодаж", "Максима", Уникато и Редарк на "Дамяница", "Славянци", "Телиш", "Санта Сара"....

Като цяло, по етикетите на българските вина личи, че приложното изкуство в страната не отстъпва на това в други европейски страни. Остава и съдържанието на бутилките да достигне нивото му.

Италианските етикети: от ренесансова към съвременна еротика

Неотдавна премиерът на Италия Силвио Берлускони попадна в зрелищен медиен скандал, след като сътрудниците му прикриха голотата на една картина, за да не разсейвала аудиторията на неговата пресконференция.
Забелязали закритата гръд на жената, изобразена на едно платно на Тиеполо, журналистите направиха за смях Берлускони, известен като ценител на женската красота.
Постъпката наистина си заслужаваше всички подигравки, тъй като рязко контрастира не само с възгледите на самия премиер, но и с все по-освободените нрави в Италия.
Една от най-видимите прояви на тенденцията за разкрепостяване е винената индустрия. От по-дискретни, в ренесансов стил еротични етикети (един от добрите образци е Vestini - Montepulciano d'Abruzzo DOC - 2001), нещата все повече се изместват към съвременна еротика - двусмислени имена, многозначителни женски портрети и дори еротични снимки на модели в брандиращите вината кампании.
Докато някои изби предпочитат да се асоциират с дискретно предизвикателните снимки на своите собственици (Firriato, Rallo, Planeta), бразилският топ модел Татиане Инг стана известна като вино-модел със снимките си по бельо, с чаша brut riserva на сицилианската изба Duca di Salaparuta.
Други сицилиански производители пък прибягнаха до класически сцени от кама сутра в опитите си да представят вината си като възпламеняващи.

Франция, където атласът звучи като винена листа

Французите са световни шампиони в дисциплината "наименования на места". Почти всяко име на вино от Бургундия, Бордо или Шампан е всъщност име на област или населено място във Франция. Оттам нататък нещата се объркват, понеже останалите детайли по етикета са различни в зависимост от региона.
Затова и не съществува универсално помагало за разчитане на френските етикети. За да дешифрира без проблем надписите на едно вино, човек трябва да е наясно със сложните класификации на съответната област. Ако в Бургундия гранд крю (grand cru) е на върха на качествената пирамида, а след него се явява като второ в йерархията премиер (premier cru), в Бордо е точно обратното - premier cru е най-качественото, grand cru го следва. Нито единият от двата подхода не гарантира, че виното от по-високото стъпало на стълбицата е непременно по-добро, но поне на теория би трябвало да е така.

Има и други объркващи термини. Superieur (в превод върховен) например не значи, че става въпрос за превъзходно вино. Думата просто отбелязва, че виното е с малко по-високо алкохолно съдържание. Grand Vin (голямо/велико вино) на етикет от Бордо значи, че това е основното вино на избата, а не че е велико вино. Да не говорим пък колко различно е при шампанското, чиито етикети съдържат термини, обозначаващи съвсем други показатели за качество като Blan de blanc (изключително фино, направено само от шардоне), Blanc de Noir (направено само от червено грозде - пино ноар и пино мюние) или Extra brut (най-сухото, със захарно съдържание от 0 до 6 г/л).
В Бордо повечето вина се наричат Château Еди-кое-си. На езика на етикетите им château, което буквално означава замък, всъщност е винарска изба и може да се яви дори под формата на преустроен гараж. После етикетът казва къде в Бордо се намира това château. Ако има някакво просто и горе-долу общовалидно правило, то е "колкото по-конкретизирано на етикета е мястото, толкова по-добро е виното. Ако името на шатото е следвано от названието на целия регион, това не е твърде впечатляващо. Ако етикетът декларира, че шатото е в Медок, тогава положението е по-добро. В случай че шатото е в Pauillac (Пояк), многоуважавана малка част от Медок, значи виното е голяма работа.
Дизайнът на френските вина е все още сериозно притиснат под камъка на традицията. Преобладават пасторални картини, замъци, реки, лозя и хералдически знаци. Често подобни наивни и старомодни етикети крият качествени и скъпи вина. Донякъде пренебрежителното отношение към модерния дизайн е част от цялостното нежелание на французите за промяна и нагаждане към новите пазарни правила. Което все пак им се налага поради яростната конкуренция на вината от Новия свят. Раздвижване, разбира се, има. Могат да се срещнат и авангардни етикети, а също и нестандартен подход към наименованията на вината. Например какво ще кажете за Arrogant frog? Арогантната жаба, продукция на Простоватите винари [The Humble Winemakers] от Château de Conas е френско вино от Лангедок, чието име не само е нахално дръзко, но и е на английски - истинско кощунство за родолюбивите френски винари.

Австрийските етикети: "Помощ!"

Популярността на австрийските вина на международния пазар през последните години видимо нараства. Най-влиятелният американски винокритик Робърт Паркър преди два месеца оцени с над 90 точки 200 от тях от общо 500 подадени му за дегустация. От неотдавна те навлязоха и в България. Етикетите им обаче са енигма за мнозина необиграни в немския език любители на вино.

Според австрийската традиция, доста подобна на нeмската, етикетите на вината дават почти енциклопедична информация върху всяка бутилка: имена на сортове, на качествени степени, на лозя и на изби се борят за вниманието на потребителя. Този поток от информация е в състояние бързо да изтощи неориентирания купувач и в крайна сметка да го принуди да се ориентира към някое по-просто означено вино.

Ето защо от няколко години в Австрия въвеждат концепцията за деклариран географски произход от даден регион - Districtus Austriaе Controlatus (DAC). Според нея, ако вино от сорта грюнер велтлинер идва от областта Кремстал, то може да се обозначи като Grüner Veltliner Kremstal DAC и това ще е много по-разбираема информация, отколкото традиционното асоцииране на вината с многобройни малки райони и изби.

Иначе австрийските подобно на германските вина подлежат на най-различни класификации. Например те се делят, от една страна, на Tafelwein (трапезно) и Landwein (регионално вино) и от друга, на качествени вина (Qualitätswein) - класирани както следва (от сухо към сладко): Kabinett, Spätlese, Auslese, Eiswein, Beerenauslese, Ausbruch, Trockenbeerenauslese. Категориите от Auslese нагоре се отнасят за сладки вина. Категориите Steinfeder, Federspiel и най-високата Smaragd пък обозначават колко чисти и натурални са вината само от областта Вахау.

Произходът на вината се означава при всички качествени вина, като може да се отнася до една от 16-те винарски области (weinbaugebiete), до някое населено място или до точно определен лозов масив.

Напоследък с опростяването на етикетите и нарастването на популярността на австрийските вина производителите започват да полагат все повече усилия да изработят елегантни и сравнително семпли означения. В момента този стил преобладава - дизайнерите успяват някак да внушат вековни традиции и благороден произход, без да претрупват по бароков маниер етикетите. Колкото и да са дизайнерски, австрийските етикети си остават по европейски сдържани и почти никога не са толкова крещящи, смели и провокиращи, колкото могат да бъдат тези от новия свят.