#БакхусПосланик: Даниела Динева

Интервюто е част от поредицата разговори с новата порция #БакхусПосланици, която се състои от 10 души с влияние в социалните мрежи, чието съдържание отговаря на нашите ценности. Те допълват първоначалната група от десетима души, които обявихме през есента на 2022 г.
Всички те са

нашето дигитално семейство, нашите очи, уши и небце.

Посланиците ни са "бакхустници", които образоват, мотивират и насърчават развитието на гастрономическата и енологична култура в нашата страна. Те видимо споделят философията ни, че ние сме това, което ядем, пием и четем. В профилите им ще откривате адекватно и откровено съдържание по повод интересни места, отличаващи се в гастрономическо отношение. Постовете от тях ще виждате обикновено като "стори" или пост в социалните мрежи и брандирани със специална лента "#БакхусПосланик".

Споменатите места, услуги или продукти не са рекламодатели. Съдържанието е създадено, за да изразява честното мнение на авторите му.

Как възприемаш идеята за посланичеството на добрия вкус?
Добрият вкус се възпитава. Още от ранна възраст и е добре да му отделяме специално внимание. Храната не бива само да ни нахрани, да ни засити, а да удовлетвори и други наши желания - да погали небцето ни, да разкрие непознати вкусове, да ни пренесе на места, на които не сме били, да опознаем култури, да бъдем щастливи, средство за нови запознанства, срещи, преживявания и емоции. Добрият вкус е да бъдеш критичен към продуктите, които купуваш, към храната, която влиза в хладилника, към тази, която поднасяш на масата и споделяш с децата си.

Ако трябва да избереш само едно, кое да бъде: храна или вино?
Храната. Виното е добър спътник на храната, но тя е водеща.

Кой или какво те накара за пръв път да се влюбиш в храната?
Моите баби имат огромна роля. И двете готвеха невероятно. Събуждах се в студените зимни сутрини от свистенето на чайника и аромата на липов чай с цвят на карамел, а баба ми разточваше най-прекрасните гюзлеми, изпечени директно на плочата на печката на дърва. Баща ми винаги казваше като ядеше от гозбите на баба ми "златни ръце имаш, златни". Ей така в съзнанието на едно малко момиче се загнездиха онези ценни моменти, че храната събира, храната е сила, с която даваш частица от себе си на другите. Храната е грижа, храната е любов.

Какво те кара да се върнеш отново в заведение?
Добрите ястия, обслужването и това, че съм се чувствала по някакъв начин специална. Интериор, вкус, отношение към цялостното преживяване да бъдеш техен гост. Но винаги водещото е било кухнята, подбраните продукти и на втори план идват останалите детайли.

Кое е ястието или напитката, която винаги те кара да се чувстваш по-добре?
Пресни и свежи зеленчуци, набрани от градината. Расли на слънце, топли като лятото и с наситени аромати. Домати сорт биволско сърце с месеста вътрешност и не много воднисти. Свързам ги отново с моето детство, в което думата "гладна съм" значеше "влез в градината и си набери". Ядяхме ги скъсани от корена, късаш и ядеш като ябълки. Тези спомени ме връщат там, където съм се чувствала щастлива, защитена и в хармония.

Коя практика в родните ресторанти ти се иска да спреш да срещаш?
Непрофесионално отношение от страна на персонал и сервитьори. Без отношение към професията, без стил и качество на работа, без много мисъл. Ако объркат поръчка, не се извиняват, а напротив - карат те да се чувстваш, че ти си виновен. Липса на отличителност и разпознаваемост. В стил всичко е скара - бира и това е. Да печеш на скара и да има картофи в менюто не те прави ресторант. Дълбокостенните чаши за вино с ниско столче, както и да ми сервират капучино в голяма стъклена чаша със сламка и канела.

Mясто по света, където ходиш дори и само заради гастрономията?
Италия. Където и да отидеш храната е извор на щастие.