За един по-красив бар

Вижте трите рецепти на Димитър за Hot Buttered Gin, Pomegranate Queen и Platino.

Най-добрият барман в България за 2017 ни приготви три есенни коктейла и ни демонстрира как едно питие може да бъде мултисензорно изживяване. Представяме ви Димитър Петровски, бар-мениджър на SASA и Happy.

Олд скул занаятчийска престилка с кожени джобове, ловджийски нож и канче горещ сайдер. Димитър Петровски можеше да ни посреща в малка хижа в гората и щеше да се вписва идеално в пейзажа. Но е у дома си и в един от най-големите и лъскави ресторанти в София. Посреща ни енергично, приготвил е всичко, ходил е за листа и кестени до Южния парк, урежда си една след друга срещи по телефона, докато реди с хирургическа точност парченца шоколад и зрънца карамфил върху лиофилизиран слайс тиква. От хората, които за минути респектират с отношението си към работата и поставените задачи. Едновременно е тук и сега със 100% от енергията си, но и няколко стъпки напред с готов отговор на всеки въпрос, с нова идея. Излишно е да го питаме как се става първи на World Class Bulgaria - най-престижното състезание за бармани. Виждаме го с очите си. Вместо това се опитваме да разберем доколко човекът, който застава пред бара и пред Димитър, е готов да си поръчва неговото Platino вместо традиционното уиски със сода. Промяната вече е факт, категоричен е Димитър. Кулинарните предавания, готварските състезания и известните шефове разчупват стереотипите и хората търсят специалните предложения в менюто с коктейлите. Усилията на Димитър и колегите му със сигурност не са напразни, но има още много работа, докато се превъзпитат вкусовете и сезонната култура и сезонните менюта станат нещо обичайно и задължително.

Другото задължително за Димитър са местните съставки в питиетата, които измисля и предлага.

Годините, в които беше модерно да се вкарват продукти, отгледани на 13 хиляди километра, отминаха. Сега е важно да сме локални, устойчиви, автентични.

Добре де, ако не внасяме продукти и съставки от далечни страни, има ли все пак нещо от чуждестранната бар култура, което бихме могли да вземем? Отговорът на Димитър е "и да, и не". Да - защото му се иска в българските барове да вижда повече хора, които си говорят, усмихват се, социализират се. Не - защото това всъщност няма да е нещо ново за нашите географски ширини, припомня ни Димитър онези времена на Вазовото "българско кафене", когато барът или кафенето са били градското средище.

"Хората използват баровете за чистилище, да излеят душата си и после да я напълнят с нови преживявания. Баровете са социални средища като църквите и читалищата и хората са имали ежедневна потребност да минат оттам и да се изповядат." Това и днес донякъде е така, но на Димитър му се иска да има по-малко хора, които седят сами намусени на масата или пък ходят някъде само с резервация. "Много ми харесва как албанци, италианци, гърци се събират на групи около бара и това прави заведенията много по-красиви." Красота има и в малките семейни барове, но тук почти няма такива или са пред фалит. А е важно да ги има, защото те носят своя микрокултура, стари семейни рецепти и много лични отношения от двете страни на бара.

Дали ако се сбъдне една от другите мечти на Димитър - повече успешни и разпознаваеми български имена на световната барманска сцена, някои от тях няма да се престрашат да започнат отново традицията на малките барове, вместо да работят за най-големите играчи на пазара? Оставяме темата отворена за следващата ни среща с Димитър и се разтрояваме между красотите, които ни е направил "лудия Петровски", както го нарече един от колегите му в SASA, надничайки да види какво снимаме.

Вижте трите рецепти на Димитър за Hot Buttered Gin, Pomegranate Queen и Platino.

Тази статия е част от последния брой на списание "Бакхус", подробности за който можете да видите ТУК.