На гости на Св. Анастасия

Разгледайте цялата галерия със снимки от остров Св. Анастасия тук.

Разположен само на 6.5 км от Бургас, някогашният остров Болшевик, днес известен като Св. Анастасия, е магнит за авантюристи. Грабнали под мишница откривателския дух, се отправяме към малкото парче обитаема суша в бургаската акватория, за да проверим на живо дали легендите и суперлативите не са преувеличени. Още преди да се качим на корабчето, срещаме местния Шон Конъри – достолепен мъж, големият авторитет на пристана на Бургас. Всички гмуркачи и нещотърсачи търяст оценката му за сърковищата, които изкарват от водата. Докато подслушваме разговорите за страшни бури, големи риби и морски злини, се чудим дали зъбът на врата на местния бараба не е от акула. В този момент до нас застава друг чешит – бай Георги. Паркира колелото си с допълнително монтиран багажник Мерцедес. След няколко часа там ще прибере билки за жена си, поводът да пътува до остров Св. Анастасия. А по-младите съграждани на бай Георги идват с джетове, за да правят риболовни излети с харпуни. Ако имате късмет, можете да видите наследникът на Ихтиандър. Но сега по същество.

Островът се е появил след изригването на вулкан, а бурите и морските вълни извайват причудливите скални образувания с приказни имена - "Гъбата", "Дракона", "Вкамененият пиратски кораб", "Портата на слънцето". Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). За първи път островът е нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век. Манастирът "Света Анастасия Фармаколитрия" (Лечителка) е опожаряван и нападан от пирати няколко пъти. Просъществува до 1923-а година, когато е превърнат в българския Алкатраз. В затвора са заточени 132-ма комунисти и земеделци. Но трудната му поддръжка принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а част от тях да освободи. След атентата в софийската църква "Света Неделя" през април 1925-а година, островът отново е превърнат в затвор. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. В тяхна памет едно от крилата на манастира по-късно е превърнато в музей.

Своя история има и фарът на острова. Той е изграден от френска компания през 1889 г. Бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 20 км. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Зърнахме го отдалеч.

Усещането за внезапно скъсване с ежедневието ви е гарантирано и ако се отбиете в ресторанта "100 години назад". "Островитянска рибена супа", "домашен тарама хайвер", "рибени кюфтенца", "миди с девисил", "попчета по манастирски". Вкусът на морето е солен и автентичен. Още през 2014-а година Община Бургас стартира инициатива за набиране на стари готварски рецепти. Хиляди местни жители се надпреварват да споделят тайни от кухнята на своите майки и баби. Днес те са част от менюто на ресторанта.

Но не само ароматът на вкусните гозби се носи из въздуха на Острова. Особено настойчив е шепотът на чайките, примесен с легендата, че тук пират е заровил златно съкровище.

Това е само един от поводите да дойдем отново на този къс от Рая.