Извън стандарта

"Модерни времена" е вечеря, която дълго време подготвяхме, защото за нас видът и начинът, по който е приготвена и сервирана храната, имат голямо значение. Като гост-готвачи за тази вечеря поканихме хора с голям опит в експериментирането с храната, независимо, че като горди собственици на кулинарно училище за непрофесионалисти "Амюз буш", могат да ви научат на много неща по време на кулинарните си курсове.

В буквален превод от френски Amuse Bouche означава "удоволствие за устата". Школата е създадена преди четири годинии и се намира в Лозенец. Боби&Боби организират и кулинарни тимбилдинги и обменят опит в кухнята с чужденци. Наричат ги "фудитата". Борис е учил приложна макроикономика и финанси в Америка. Именно там започва и да готви. Бояна е бакалавър по органична химия и магистър по медицинска химия в СУ и самата тя е илюстрция на твърдението, че химията наистина помага много в кухнята.

Запалиха се по темата на вечерята и подготвиха много нестандартно меню. Оказа се, че хората имат интерес към "нестандартното" и "модерното" и проявиха огромен интерес към поредната "Вечери на любителите готвачи" на "Бакхус".

Събитието отново беше в залата на демонстрационен ресторант ShowHow/ Томеко. Освен доброто настроение, във въздуха се усещаше превъзбудата от очакването и любопитството. 

Градусът се покачи още с първата изненада: Welcome drink с шот джин "Beefeater 24" със сок от бъз и с хайвер от рози. Питието беше поднесено в епруветка. Отделно от нея на масите си намерихме и пипета със сок от лимон. Съвсем като в "модерните времена" сложихме няколко капчици в епруветката. Красивият лилав цвят на питието се промени във всякакви оттенъци. Едва ли имаше по-подходяща течност, за да събуди още апетита и нетърпението ни. Сред съставките на Джин "Beefeater 24" са хвойна, чай сенча, кориандър. Името му идва от начина на приготвяне – всички билки се киснат 24 часа, а джинът е предназначен за 24 часовия неспирен живот на Лондон. Питието ни беше любезно предоставено от Перно Рикар България.  

След чудесен Амюз Буш – хрупкав хляб с овкусено масло – преминахме към първото предложение на кулинарното дуо - салатата. В случая ставаше дума за зелена салата с печено цвекло, портокал, билкови трохи, мед, бланширан синап, бекон на прах и сладолед от синьо сирене. Истинска игра на цветове и текстури. От плътното и кадифено цикламено на цвеклото, през златистите трохи, до бледосините купчинки на сладоледа. Играта на вкусове беше допълнена до съвършенство от чаша Jacobs Creek Chardonnay с дискретните си нотки на зряла праскова и пъпеш.

Втората среща в модерното ни пътешествие беше супата: свежа цитрусова супа със скариди, броколи и мус от пармезан. Това, което получихме в чиниите си приличаше на красива акварелна картина. Необичайното съчетание се оказа дълго мислено – а както усетихме, и добре измислено.

Супата беше пикантна и всяка следваща лъжица разкриваше нов вкус в зависимост от съчетаването на продуктите. Едва ли можеше да се мисли за по-подходящ придружител от Brancot Estate Marlborough Sauvignon Blanc, отново благодарение на Перно Рикар България, което със свежите си цитрусови нюанси създаде напълно завършена картина.

Кулминацията настъпи с основното ястие, при което Боби&Боби бяха дали пълна свобода на въображението си. Патешко мариновано в кафе, поднесено с пюре от тиква, лешници, запечен карфиол с какао, карамелизирано брюкселско зеле и винен сос. Всички те бяха съвършено приготвени сами по себе си, но още по-ценна беше постигнатата хармония в общото им звучене.

Освен това, нека отбележим, че патешкото е известно с капризността си месо, а брюкселското зеле е по правило избягвано от мнозина – тук те се появиха в цялата си прелест. Jacobs Creek Shiraz с дълбокия си наситен цвят, с аромат на боровинков пай и евкалипт, и пикантен вкус също беше точният избор на Перно Рикар България.

Изплакваме небцата с дегустационните води Acqua Panna & S.Pellegrino, както винаги предоставени ни от "Авенди", за да се подготвим за десерта: поширани ябълки в карамелен сироп с почва от орехи, орехов мус, йогурт сос, желе от зелени ябълки с резене и медена пяна. Ябълките бяха обединили около себе си различните текстури – крем, хрупкаво, пяна, сироп – в името на всички отенъци на сладостта, а като цяло десертът изглеждаше наистина футуристично. Конякът Hennessy Fine de Coqnac /Авенди/ беше това, без което вечерята нямаше да е същата.

Необичайното съчетаване, интересно стилизираното поднасяне на блюдата, комбинирането на пръв поглед на несъвместими продукти – всички те са неща, които определят модерното. И все пак, то би било безсмислено, ако не е придружено от добрия вкус. Тази вечер наистина получихме един Amuse Bouche - "удоволствие за устата".