Места

Олимпиада по Аристотел

Албена Шкодрова 28 октомври 2013, 13:30
Лулудия показва своята почти японска панировка Заливът на Олимпиада. Вечерен разговор с рибата Приготвянето на мидите в малкото огнище до мидената ферма Капитан Янис в процес на разсънване Морска звезда, захвърлена на корабната палуба, в готовност за бягство. Развръзката: звездата беше спасена от навлеците на борда Екипажът от гърци, българи и албанци току що е вдигнал почти празната мрежа - заплетената в нея аншоа е достатъчна за 5-килограмова консерва

"Българите имат някаква фиксидея с тея октоподи. Октопод и узо Пломари - винаги това си искат!" Димитри разперва ръце в безнадеждност и поклаща глава. Но този дребен проблем не задържа дълго вниманието му. Пред него е бистрият залив на Олимпиада, с крепостните стени на Стагира на южния хълм и с надвисналото есенно небе, а зад него, в центъра на града - неокласическият паметник на Аристотел, който преди 2397 години е роден някъде в радиус от 500 метра. Две хилядолетия след автора на "Логика" един от наследниците на неговите земи е свикнал рутинно да размишлява над екзистенциални въпроси. "В заведението си не искам никакви кофти хора. Това скапва цялата атмосфера. Не ми трябват религиозни фундаменталисти, нито пък политически радикали. А най-малко - националисти! На Балканите сме много добри все да си прекрояваме границите! Не можем ли да им се порадваме, каквито са? Казвам им на тези албанци, които говорят за Велика Албания "я първо си оправете малката". Ама това и за гърците важи. И за всички останали."

Димитри е архитект по образование, но през лятото е ресторантьор. Той изглежда на около 50, изговаря разсмиващите си шеги със строго лице и окръглени очи и носи малка, издайнически хипи плитчица на тила.  В ресторанта му "Акрояли" работи от време на време и сестра му Лулудия, която иначе държи най-изпипания хотел в Олимпиада, "Лиотопи", но основният персонал е от няколко готвачки и сервитьори, сред които Иванка и синът й. Заради тях и заради 80-те процента български туристи, Димитри е научил няколко думи. Знанията му за "наздраве" са устойчиви, малко объркване има около "добре" - заради близостта на сръбското "добро". Пита ни как е "малака" на български и ние му отговаряме уклончиво - "тъпанар".

Освен че буквалният смисъл не е този, подобен превод има и друг проблем - никой в България няма да каже "тъпанар" на някой от приятелите си, докато дружелюбно го потупва по гърба. За разлика от малака, тази колоритна иначе дума не е употребима в два напълно противоположни смисъла.

След Димитри и един от нас излага своите познания по гръцки - няколко думи, които не е сигурен какво точно значат. При последната Димитри слага ръка на устата си. Когато превежда какво значи, всички слагаме ръце на устите си. Така кръгът се затваря и нашето общуване влиза в традиционната рамка на добросъседското знание - незнание и добри чувства, носени на крилете на гръцките слънце, море, октоподи и узо. За всяко нещо има четири причини, учи Аристотел.

Само че нашите четири стълба на удоволствието запазват броя си само час-два. До тях много бързо започват да израстват нови. Появява се Лулудия, махва за поздрав, и скоро след като се скрива в кухнята, оттам излизат чинии с едри, сочни миди с наситен аромат на море, панирани в нещо почти като японска темпура. Работата е в това, обяснява тя пред печката, че мидите са мокри. Ако ги потопиш в брашно, като леко разтриеш с ръце, се образуват тези мънички трошици – сигурно всъщност брашно, смесено с морска вода, които разнообразяват мекотата на месото със своята хрупкавост.

Мидите в Олимпиада са изключителни. Те се вадят от един близък залив, където Василис Анастасиу ги отглежда от 1999 г. Всеки изглед там е като от гръцка картичка, за разлика от малката фабрика, където те се почистват (ръчно!) – там всичко е като в швейцарска аптека.

Резултатът, който ни е сервиран, е повече от удовлетворителен. Дори по белгийски стандарти това са невероятно вкусни миди – по-добри от онези, продавани в специализираните магазини по 15 евро килограмът (Василис Анастасиу продава килото за 2,5 евро).

Димитри много иска да ни покаже повече гръцки вина, затова отваря една след друга бутилките.

След това присъстваме на сладкарска кулинарна демонстрация – изпържването на апетитните калорийни бомби локумадес (половин литър олио на килограм брашно!) в една от сладкарниците на градския площад. Кръглите гръцки понички се гмурват още горещи в казана със захарно-лимонов сироп и миг по-късно започват да излъчват сладостни ухания от чинията пред нас.

И така, докато слънцето бавно залязва, мисълта някой някога, по стара балканска традиция, да извади нож (в спор чия е най-вкусната баница?) изглежда все по-невъобразима.

Олимпиада е една от най-близките точки на Бяло море, ако човек пресече границата при Кулата. Оттам пътят е към час и половина, като малко забавяне причинява пресичането на Аристотеловите планини. Отвъд тях, в посока към най-източния пръст на Халкидики, Атон, заливите започват да се редуват с лазурните си води и бели пясъци - много от тях почти безлюдни дори по време на високия сезон. Олимпиада е едно от градчетата в района, малко пї-на запад е Ставрос, и скоро след това започва забранената за жени територия на монасите.

Високия планински връх на тази terra prohibita, който синее със своите 2033 метра почти като заснежен, виждаме на следващия ден от риболовното корабче на Адонис. Той е собственикът на другия прославен ресторант в Олимпиада, "Капитан Манолис" - за разлика от Димитри, който сервира и ястия от месо, Адонис готви само и единствено риба. И си я лови сам, т.е. със собствения си кораб и с помощта на капитан Янис и неговия екипаж от албанци, гърци и българи.

Когато се качваме на борда, Янис се подава от кабината, като че донесен от буря. От бурята на някой сън, изглежда. Косата му стърчи на всички посоки, подобно на брадата му, а подобно и на бодливия му поглед – всичките заедно, създаващи впечатлението за морски таралеж. Усмихва се широко при вида на фотоапарата и известно време позьорски се кокори в обектива, преди да се мушне обратно зад рула си. През това време екипажът му е зает да полива с маркучи кафявокораловия куп рибарска мрежа, в която са се заплели и вече почти са се превърнали в чирози стотици малки рибки.

В единия край на палубата, в тясна като химическа тоалетна кабинка, мъж в раирана блуза изпълнява функциите на корабен готвач. Али, египтянин, приготвя какавия. Тази рибена чорба е постоянен елемент в менюто на "Капитан Манолис". Едната й тайна е в морската вода. Противно на всякакви правила и познание, на каквито и да е научни наблюдения и на всякаква емпирика на хомо сапиенс, тя се готви с кофа вода от Бяло море. Прави се от задушени моркови, лук, картофи и целина. Какво се добавя към тях, общо взето, няма правило - малко като в домашно гювече, в което влиза всичко, изостанало в хладилника, тук има място за каквото и да се е хванало в мрежата в момента. Това поне казва Адонис. Защото в този ден Али е получил забрана да бърка с кофата в морето и налива питейна вода. Молим се, но той отказва. Рибата също не изглежда като обрана от залепилото се по мрежата - по-скоро се явява в някаква суперлуксозна версия под формата на няколко едри ципури. И те изглеждат като току-що уловени, такъв е и вкусът им - супата, макар и непретенциозна, е неземно ароматна. В последния момент Али изцежда в нея няколко лимона, долива зехтин и обезкостява сварените риби, като връща месото на разнородни по размер късове в тенджерата.

Към този момент корабът плава вече около час и мрежата е пусната по драматично красив начин в морето. Прокарана е в кръг и момчетата от екипажа започват да я събират. Навивана на макарите, тя капе, затова и те са с гумени ботуши и качулки, силуетите им – като на праисторически воини в здрача. Вече цялата палуба е мокра. От време на време на дъските се приземява някоя заплела се морска звезда, която рибарите освобождават. Те нямат проблем с тази ненужна смърт, звездите им късат мрежите. Ако зависи от тях - ще ги оставят да изсъхнат. Цялото им внимание е съсредоточено върху това какъв ще се окаже уловът.

Е, уловът е почти никакъв. Това не е обичайното време за риболов. Корабът е в морето заради нас - за да ни покаже как става. Или почти. Защото картината, която се разгръща пред нас, е с гледки на залез и спокойствие, доста различна от ледения среднощен вятър и заливащите палубата вълни от предходната вечер, когато моряците казват, че е трябвало да се връзват за палубата, докато вещите им са летели на всички страни.

Когато мрежата най-после цялата е обратно на борда, в нея има две-три каси аншоа. Ценният улов са три едри риби, които заминават в кофа с вода, и една стиропорова касета с двайсетина сафрида, една сепия и два октопода, и двата  упорито отказващи да се примирят с пленничеството си. Единият от моряците запраща по-големия в дъските два пъти, но като вижда изкривените ни лица, зарязва тази работа. Общо взето, ние - навлеци на борда, упорито пречим, като дори хвърляме морските звезди обратно във водата.

Половин час по-късно лампите и мрежата са събрани и подредени по местата им, демонстрацията е завършила, и корабът хвърля котва на пристанището – под крепостната стена на Стагира. Това е най-обичайната перспектива, от която местните познават своето архитектурно наследство. Из античния град, в който някога Аристотел е роден, бродят предимно чужденци. Мястото е в процес на реставрация, още не повече от 30% от него са разкрити – в това число една добре запазена агора, частни домове и канализацията на града. Филип Македонски разрушава Стагира при един от своите походи, но после я възстановява – в знак на благодарност към Аристотел, който по онова време е учител на сина му Александър. Сегашните руини са от различни епохи, включително от неговата. Руините може да не са забележителни (засега) като тези в Коринт или Атина, но издадената двойка хълмове на полуострова осигурява монументални гледки към морето на всеки завой.

Местните не се превземат много-много да обикалят античния град, защото, естествено, те са свикнали с него по начин, невъобразим за един чужденец. Тяхното общуване с района е делнично и прагматично – те познават всеки плод и билка на Аристотеловите планини и са интегрирали всичко, което може, в бита си. Скоро сигурно така ще правят и българите – един от моряците, самият той българин, ни съобщава за увеличаващия се брой наши сънародници, които купуват къщи около Олимпиада. Дали съсипването на Черноморието, относителната близост или неустоимият чар на октоподите, узото и гръцкият начин на живот, но нещо води потоци от София насам през последните години.

Само преди десетилетие всеки грък би се изсмял на подобна идея. Българите в района от Халкидики до Александруполис, а и където и да е другаде из Гърция, бяха предимно гастарбайтери. Сега реалността радикално се е променила. Не че икономическата имиграция е спряла, но тя е балансирана от мощен прилив на туристи.

Димитри, седнал до нас край морето пред своя ресторант, има памет и за този, но и за много предходни поврати в историята на Балканите. Семейството му пристига в Олимпиада след онова събитие, което гърците наричат Малоазиатската катастрофа. След като Гърция е разгромена във война с Турция през 1922 г., двете страни подписват договор за размяна на население. Семейството се преселва тук същата година и през 1924 г. отваря семейния ресторант. Сега Димитри го вижда като "голяма отговорност" – човекът, който сякаш делнично и с лекота се отнася към гаснещите етнически вражди, носи тежките пластове на паметта си. Неговата демонстративно простовата мъдрост е с дълбок корен. Но такова е, от друга страна, и лишеното от стрес ежедневие на брега на гръцкото море – едно одеяло от безвремие, което прикрива мимолетността на живота и ти прави място да седнеш и да създадеш теория. Като Аристотел, или като Димитри. Слушам известно време Димитри да излага своята, после решавам да си тръгна.

"Ще ставам...", казвам, леко притеснено. "Разбира се, тук е демокрация", мълниеносно ме успокоява той със строгото си лице и ме изпраща с приятелско потупване по гърба. Не ми казва "тъпанар", но май мога да разчитам на симпатията му.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK