#БакхусПосланик: Адриана Гюзелева
Интервюто е част от поредицата разговори с новата порция #БакхусПосланици, която се състои от 10 души с влияние в социалните мрежи, чието съдържание отговаря на нашите ценности. Те допълват първоначалната група от десетима души, които обявихме през есента на 2022 г.
Всички те са
нашето дигитално семейство, нашите очи, уши и небце.
Посланиците ни са "бакхустници", които образоват, мотивират и насърчават развитието на гастрономическата и енологична култура в нашата страна. Те видимо споделят философията ни, че ние сме това, което ядем, пием и четем. В профилите им ще откривате адекватно и откровено съдържание по повод интересни места, отличаващи се в гастрономическо отношение. Постовете от тях ще виждате обикновено като "стори" или пост в социалните мрежи и брандирани със специална лента "#БакхусПосланик".
Споменатите места, услуги или продукти не са рекламодатели. Съдържанието е създадено, за да изразява честното мнение на авторите му.
Адриана Гюзелева | @adriana.ghiuso |
Ади израства зад кулисите на най-големите оперни сцени и снимачни площадки като дъщеря на световноизвестния оперен артист и художник Никола Гюзелев и актрисата и продуцент Анна-Мария Гюзелева. Родена е в София, живее почти 25 години в Италия. Работи в различни области - от филмови продукци до ресторантьорство. Намира своето вдъхновение в професионалното опознаване на храната и виното. Създава свои творчески места: онлайн - с блога си In Food Veritas, подкаста "Срещи на сетивата" и Къде да ям, а офлайн - с концептуалния Pop Up магазин Concept 166 на ул. Раковски.
Ади, как възприемаш идеята за посланичеството на добрия вкус?
Добрият вкус и усет са нещо, което до някаква степен имаш, но до голяма степен се учи и предава в поколенията, както и в обществото. Може да се придобие, стига човек да има желание и да има отворен мироглед. Много е важно да има повече посланици на добрия вкус, във всеки един аспект в живота.
Ако трябва да избереш само едно, кое да бъде: храна или вино?
Храна. Колкото и да е труден избор. Защото и виното е храна.
Кой или какво те накара за пръв път да се влюбиш в нея?
Отдавам го на живеенето, израстването и развитието ми в Италия, и на "сблъскването" ми с всякакви култури и държави от съвсем малка.
Какво те кара да се върнеш отново в заведение?
По принцип цялостното изживяване, атмосфера, обслужване, меню, селекция на храни и напитки, представяне, вкус, отношение, осветление, музика. Ако от към обслужване нещата куцат, доста по-трудно бих се върнала, отколкото ако е имало проблем с храната.
Кое е ястието, което винаги те кара да се чувстваш по-добре?
Една вкусна и семпла порция паста, например само с домат, босилек и малко люто. И чаша хубаво вино.
Коя практика в родните ресторанти ти се иска да спреш да срещаш?
Доста са на брой, за съжаление. На първо място е отношението на работещите към самата професия - изключително пагубно е. Личната хигиена и тази на заведението, начинът на изразяване (да говорят на "ти" и да фамилиарничат, да използват умалителни). Да знаят къде и какво работят, да познават менюто, да се интересуват, да имат отношение. Да спрат да се "продават" на дадени фирми за алкохол и вина най-вече, и менютата им да се водят по тези правила. Да продължавам ли?
Mясто по света, където ходиш дори и само заради гастрономията?
Италия, Франция, Испания. Това е моят район, чувствам се у дома. Иначе бих искала да обикаля повече държави в Азия заради храната. В Ню Йорк съм била три пъти, но бих се върнала отново само заради кулинарните изживявания.