Чарът на гаражното вино

Франция даде на света гаражното вино. Беше си революция. Гаражното вино от деветдесетте години беше новият буржоа, който не можеше, а и май не искаше да се впише в категории като grand cru на аристократите или във vin du table на простолюдието. Да, на френските "гаражисти" не им достигаха пари, за да се борят с традиционалистите в своята родина. Но имаха кураж в излишък, за да доказват, че малкото може да бъде хубаво. А в началото – и евтино! Докато светът не ги откри... Най-напред бяха опитвачите, любопитковците, шантавите търсачи на нещо различно. После – големите "носове" на френската специализирана винена журналистика и ресторантьорите. И най-сетне – световните имена на винения маркетинг. Само че когато Робърт Паркър оцени нечие гаражно приключение с повече от 95 точки, тогава: край на приказката. Хубаво и евтино вино не може дълго да съществува.

После революцията на гаражното вино тръгна по света, захранвана от егото на винари, които искат да покажат непостижимото – как с малко пари се прави превъзходно вино. И вече е в България. Между два свои големи проекта Александър Канев се е захванал да прави вино в собствения си гараж в родопското село Белащица. Имах късмета да "открия" неговите бяло, розе и червено вино, носещи абревиатурата на името му "АК", преди да са станали емблема на българското гаражно вино. Сега вече съм притеснен, че няма да мога лесно да си купувам от тях. Елитни ресторанти в Ротердам и Амстердам, ресторанти с "бели покривки" в София и Пловдив заявяват количества от ограниченото му производство. И макар че той работливо опитва да навакса търсенето, все пак с двоен отопляем гараж от 85 квадратни метра едва ли ще насмогне. През първата година продава един барик - 300 бутилки "АК red – special selеktion" . Втората година – 2 барика, 600 бутилки. От последната реколта 3 барика – 900 бутилки. "Първата ми селекция "АК red " беше 1200 бутилки, на третата година ги удвоих. А за новата реколта ще зависи от нарастващото търсене на холандския пазар. Нямам притеснение да направя повече, но не искам да го правя много бързо." - казва Александър Канев.

Гаражното вино има различна философия от индустриалното вино. И съвсем различна – от домашното. При домашното нещата са прости – имаш някакво грозде, от което ще направиш някакво вино. Колкото по-добро стане виното, толкова шансът приятелите ти да кажат "е, тази година си се постарал много" е по-голям. Така че "домашарката" има цел да се хареса на този, който прави виното и на неговите приятели. На другия полюс е индустриалното вино. Там мнението на приятелите няма значение. Индустриалното вино няма приятели, то има предани купувачи. И максимумът, който може да даде на виното си голямото винарско имение е да се съобрази с тероара на лозята и с традициите на винопроизводството в района. А ако е съчетано със съвременни технологии, тогава можем да опитаме големи вина. Философията на гаражното вино се побира в една дума: аз. Създателят на гаражно вино изразява само и единствено собствените си представи за превъзходно вино. И ако не ги постигне, ще има участта да си го пие тъжно сам.

"Опитвам ли като гаражен енолог на първо място да изразя своето виждане за виното? Абсолютно да. Дори защото не винаги гроздето за виното ми идва от "мой" тероар. Напротив, може да съм искал да работя с друг тероар, защото ми е било интересно да експериментирам. В едно голямо лозе може да има парцели с различен тероар, но това не е всичко, което дава природата като възможности. Гаражното вино е начин да изразя себе си. Гаражното вино е ценно със своята различност." - заключава досегашния си опит Александър Канев.

Семейното гаражно вино "АК" носи почерка на Бордо. Александър Канев купува Каберне фран, Мерло и Сира от 3 различни парцела от Тракийската низина, които са в периметър от 50 километра разстояние от дома му. С тези три сорта той е работил много време и ги познава отлично. И им има доверие. Убеден е, че с тях винаги можеш да направиш нещо различно в рамките на класическото Бордо. "Много хора се заиграха с атипични за България сортове – Пино ноар, Малбек и други такива. Аз лично не вярвам в тях. А вино без вяра не може." - казва той.

При бялото "АК" подходът му обаче e нетипичен за България. В него енологът съчетава Шардоне и Совиньон блан, без да ги винифицира в бъчва. Личната му оценка е, че хората са уморени от едносортовите шардонета и совиньон-блани. А двата бели сорта позволяват да се направят много комбинации. Магията му е да насочи Шардоне към Совиньон блан така, че да не се "бият". Опитва и опитва, докато ги накара да се интегрират по хармоничен начин. Практиката на Александър Канев го е научила, че един маниак на Совиньон блан трудно ще понесе купаж с Шардоне. Няма да го възприеме чисто психологически. Но ако му го поднесеш неподготвен, без да си е сложил мисловните "спирачки"? Е, тогава може и да се получи.

Зад добрите гаражни години на Александър Канев стои и цялото му семейство. Двамата му сина и дъщеря му вече имат много кампании зад гърба си. Големият му син вече е студент по винените специалности на Университета за хранителни технологии в Пловдив. През 2018 година той вероятно ще направи и своята първа собствена бъчва гаражно вино. Най-ценният помощник на Александър Канев е съпругата му – жена с невероятен нос и небце, която дава най-ценната информация за процесите в семейния гараж, когато съпругът й пътува по света. Тя е строгият критик на постиженията с марката "АК".