Хора

Гърция: представена от Георгиос Дзордзос, ресторант Gustosa

текст: Марина Караконова, снимки: Цветелина Белутова 08 март 2017, 01:30

"Ако ме няма, значи съм заминал за риба, но то няма нищо за обясняване, на гръцката кухня не трябват подправки", казва ми Георгиос Дзордзос по телефона, след като го помолих да разкаже за гръцките подправки. Не много обещаващо начало.

Gustosa съществува от 1996 г. Истински ветеран от гледна точка на средната продължителност на живота на ресторант в България, а това е и мястото, което самите гърци предпочитат, следователно си струва да чуем какво има да каже този човек.

Бързо става ясно, че ако имаше различни школи по отношение на подправките, Георгиос Дзордзос щеше да е от радикалните пуристи. Представя и кухнята си по този начин. За него подправката е нещо, което има функцията да промени, да замаскира изначалния вкус на продукта. А философията на гръцката кухня според него е тъкмо обратната: целта в нея е да запази и извади в максимална степен естествения му вкус. "Ето това са ни подправките", казва Георгиос и пристига с три пластмасови буркана. И така –

Ако искате да готвите по гръцки, първо си набавете αλάτι, πιπέρι и ρίγανη (сол, пипер и риган).

"Работим с обикновена и, подчертавам – обикновена сол, черен пипер и риган. Ето ги." Скромното присъствие на три буркана е повече от красноречиво. Ароматът на ригана моментално припомня гръцката легенда, че е създаден от Афродита, за да носи на хората щастие и радост.

"От пресните подправки използвам магданоз, копър, дафинов лист, а за рибната супа – девесил. Това е. Вижте, природата в Гърция ни дава такива продукти, с такова качество, че е абсолютно глупаво да им се добавя каквото и да било. Вадим рибата и я печем. Какво да подправяш на една току-що извадена риба?"

"Ние не сме Индия с 300 подправки, не сме като арабите с 50-те вида пипер. Французите защо са измислили парфюма? Защото не са се къпали."

"Същото се отнася до некачествените продукти – само на тях им трябват подправки!"

От кухнята излиза чиния с октопод на скара. Взима, поглежда чинията и като че ли започва да говори на самия октопод. "Какво да му подправям на този октопод, освен да му сложа малко риган."

Тази статия е част от последния брой на списание "Бакхус".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK